Дигитализацията променя начина, по който общуваме с институциите и бизнеса. Ако до скоро повечето обществени услуги изискваха физическо присъствие и дълги опашки, днес все повече от тях се преместват онлайн. Въпреки това проблемите с прозрачността, сигурността и бързината на обработка продължават да бъдат предизвикателство.
Тук на преден план излиза блокчейн – технология, която се свързва най-често с Биткойн и криптовалути, но чиито възможности далеч надхвърлят финансовата сфера. Нейната структура подвластна на децентрализация позволява данните да бъдат защитени, проверими и трудни за манипулация.
Точно тези характеристики я правят подходяща за приложение в администрацията, регистрационните процеси и дори в системи за гласуване.
В следващите редове ще разгледаме три аспекта на внедряването на блокчейн в обществените услуги: как може да подобри прозрачността и да намали измамите, какво ще означава за обикновените граждани и защо образованието и информираността са решаващи за успешната дигитална трансформация.
Възможности за Внедряване на Прозрачни Процеси в Администрацията
Една от най-големите слабости на българската администрация е нейната тромавост, липсата на прозрачност и честите съмнения за корупция.
Дългите опашки, неясните процедури и липсата на ефективен контрол превръщат държавните институции в символ на остаряла бюрокрация. Това не само демотивира гражданите, но и подкопава доверието им в управлението.
В подобна среда блокчейн може да се превърне в инструмент за реална промяна, като въведе стандарти за прозрачност и отчетност, които досега изглеждаха непостижими.
Основният потенциал на технологията е свързан със създаването на публично достъпна, но защитена база данни, в която всяко действие – било то транзакция, в това число – заявление или решение – се записва и става непроменяемо. Това означава край на „изгубените документи“, на манипулираните регистри и на процесите, които се случват „на тъмно“ и „под бюрото“.
Особено ценен пример са така „сладките“ обществени поръчки, които традиционно се свързват със съмнения за непрозрачност и злоупотреби. Ако всяка стъпка – от подаването на оферта, през нейното разглеждане, до избора на изпълнител – бъде записана в блокчейн, обществото ще има възможност да проследи процеса в реално време.
Това би ограничило възможностите за корупция и би поставило под светлината на прожекторите начина, по който се разпределят публичните средства.
Друг съществен пример са регистрите за собственост – земя, имоти, превозни средства. В България проблемът с „двойните продажби“ или подправени документи за собственост е добре познат.
С внедряването на блокчейн всяка сделка ще бъде записана по начин, който не може да бъде подправен, а достъпът до информацията ще бъде сигурен и бърз, за всеки българин по целият свят. Бихме казали, че измамите ще намалят драстични и би ускорило процесите по сделки и проверки.
Не на последно място, особено чувствителната тема за нашите политици е електронното гласуване. България от години обсъжда възможността за дистанционно участие на гражданите в избори, но недоверието в системата винаги е било пречка.
Блокчейн може да даде решение – всяка подадена бюлетина ще бъде верифицирана, отчетена и съхранена така, че да не може да бъде манипулирана. Така ще се осигури по-голяма прозрачност и ще се повиши избирателната активност, включително сред българите в чужбина.
Примери от Естония и други европейски държави показват, че блокчейн може да бъде успешно приложен в администрацията.
Време е България също да се освободи от тежестта на старата бюрокрация и да приеме технологиите като съюзник в борбата срещу корупцията. Само така може да се изгради администрация, която служи на гражданите, а не ги натоварва и изцежда.
Информираност и Образование Като Пътя Към Успешното Внедряване
Нито една технологична реформа няма как да успее, ако хората, които трябва да я използват, не я разбират. Биткойн, блокчейн и криптовалутите често звучат като абстрактни термини, които плашат с технически жаргон.
Реалността обаче е проста: ако обществото не получи ясни обяснения и практични примери, всяка иновация ще остане чужда и ще бъде отхвърлена.
Затова образованието е не просто „добавка“ към дигитализацията – то е условие за нейното оцеляване. Гражданите трябва да знаят как работи технологията, какви проблеми РЕШАВА и как може да направи живота им по-лесен.
А задачата на медиите и експертните платформи е да свалят сложните термини от „високия технологичен пиедестал“ и да ги превърнат в разбираеми решения за всеки човек.
В България вече има „светлина в тунела“. Една от тях е Cryptoria.bg – онлайн медия, която поднася теми като Биткойн и блокчейн през призмата на финансовото образование. Чрез ръководства, новини и анализи платформата дава на обществото инструментите, от които то има нужда, за да прецени трезво ползите и рисковете. Напълно безплатно, за всеки.
Истината е, че без доверие и информираност, реформите остават предложения на хартия – независимо дали говорим за електронно управление, нови форми на плащане или прозрачни обществени процеси.
Когато обаче знанието стигне до хората, технологиите престават да бъдат „страшна дума“ и се превръщат в естествена част от ежедневието. Именно това е мостът, който може да преведе България към по-модерно, прозрачно и ефективно управление.
